Плащане по време на блекаут: план с четири плика за аварийни пари

По време на блекаут може да има пари, но те въпреки това да станат неизползваеми. Картовите терминали, банкоматите, онлайн банкирането, приложенията за плащане и електронните каси се нуждаят от електричество, връзка за данни или работещи центрове за обработка. Затова едно домакинство не бива просто да държи „малко пари в брой“, а предварително да изготви ясен план за плащане.

Първо изчислете реалистичната необходимост. Запишете какво може да се наложи домакинството да купува в продължение на десет до четиринадесет дни: питейна вода, обикновени храни, лекарства, хигиенни материали, гориво или необходим транспорт. Умножете прогнозния дневен разход по избрания период на подготовка и добавете малък резерв. Подходящата сума е различна за всяко семейство. Целта не е да се трупат големи средства, а да се покрият необходимите разходи.

Практичен метод е парите да се разделят в четири надписани плика. Плик едно е за храна и вода. Плик две покрива лекарства, хигиена и необходим транспорт. Плик три съдържа малки суми за комуникация, помощ между съседи или неочаквани покупки. Плик четири остава затворен като резерв и се отваря само когато останалите средства не стигат. Така не се харчи прекалено много още през първия ден.

Използвайте предимно банкноти с малък номинал и няколко монети. Когато касите не работят или липсват дребни пари, търговците може да не могат да развалят големи банкноти. Затова комбинация, с която малките покупки се плащат възможно най-точно, е по-полезна от няколко банкноти с висока стойност. Редовно проверявайте дали парите са валидни и неповредени.

Съхранявайте аварийните пари на сухо, незабележимо и недостъпно за деца място. Не дръжте цялата сума в един портфейл. Малка част може да бъде лесно достъпна, а останалото да се пази на второ сигурно място. Не записвайте точния тайник в общодостъпни списъци и не казвайте на хора извън домакинството колко пари имате.

Парите в брой са най-важният технически независим резерв, но не са единствената възможност за плащане. Дебитните и кредитните карти могат да останат полезни, ако отделни магазини разполагат с аварийно захранване или временно работеща връзка. Не разчитайте обаче на безконтактно плащане с телефон или часовник: батерията, мобилната мрежа, интернетът или оторизацията могат да откажат. Не чакайте токът да спре, за да изтеглите пари.

По време на блекаута спазвайте ясен ред на приоритетите. Първо купувайте това, което защитава здравето и основното снабдяване. Избягвайте паническите покупки и не плащайте силно завишени цени, освен при непосредствена спешност. Пребройте рестото веднага и по възможност поискайте ръкописна разписка с дата, стока, сума и име на продавача.

Ако вече получена услуга не може да бъде платена веднага, спокойно потърсете писмено решение. Сумата, датата, данните за контакт и начинът на по-късно плащане могат да се запишат в документ, подписан от двете страни. Правните правила се различават според държавата; такава бележка не замества правна консултация, но помага да се избегнат недоразумения.

Бъдете особено внимателни с мними помощници, улични обменители или хора, които срещу пари обещават достъп до банкови сметки, гориво или снабдяване с предимство. Никога не давайте PIN, кодове за сигурност, пароли или пълни данни на картата. Не показвайте целия си запас от пари, когато плащате.

След възстановяване на системите проверете банковите и картовите операции за двойни или непознати таксувания. Платете писмено уговорените задължения, попълнете аварийния фонд и променете разпределението на пликовете според действителните разходи.

Източници: Австрийска асоциация за гражданска защита, Bargeld für alle Fälle; Deutsche Bundesbank, заключителна реч на симпозиума за парите в брой; австрийско федерално министерство, често задавани въпроси за блекаути и право.