Съвет: безопасно съхранение на ориз за запас при blackout

На пръв поглед оризът изглежда като идеалната храна за запас при blackout: евтин е, засища, намира се лесно и не заема много място. Точно затова много домакинства купуват голям чувал ориз, слагат го някъде на рафта и смятат темата за приключена. Това не е достатъчно. Оризът помага при извънредна ситуация само ако остане сух, чист и годен за готвене. Влага, топлина, вредители и силни миризми могат много бързо да превърнат добрия запас в проблем.

За дългосрочно съхранение белият ориз обикновено е по-добрият избор. Това включва и parboiled ориз, жасминов ориз и басмати. При белия ориз зародишът и външните слоеве са до голяма степен отстранени. Затова той съдържа по-малко мазнини и гранясва много по-бавно. Кафявият или пълнозърнестият ориз е интересен от хранителна гледна точка, но е по-чувствителен като дълго съхраняван авариен запас. Естествените масла във външния слой могат да се окислят. Тогава оризът може да мирише на застояло, старо, мазно или горчиво. Не се опитвай да го спасяваш, да го миеш или да се убеждаваш, че още става. Трябва да се изхвърли.

След отваряне не оставяй ориза в тънката пластмасова торба. Пресипи го в съдове, подходящи за храни, които се затварят плътно. За малки количества са достатъчни буркани с винтова капачка или стабилни кутии за съхранение. За по-големи количества са подходящи хранителни кофи с уплътнение или Mylar пликове. Важното не е скъпата опаковка, а да не влизат влага, насекоми и прах. Мястото за съхранение трябва да е хладно, сухо, тъмно и чисто. Оризът не трябва да стои директно на пода, до влажна стена, нито до препарати, бои, гориво, лук, чесън или силно миришещи подправки. Оризът поема миризми по-лесно, отколкото мнозина мислят.

Провери ориза преди да го складираш. Внимавай за дупки в опаковката, влажни бучки, паяжини, малки бръмбари, ларви, прах и необичайна миризма. Съмнителна стока не влиза в аварийния запас. Надпиши всеки съд със сорта, датата на покупка и срока на минимална трайност. Използвай първо най-стария ориз и после допълвай. Запас, който никога не се върти, не е система, а хазарт.

Във влажни или тропически райони разделянето на запаса е особено важно: един малък съд за ежедневното готвене и няколко затворени резервни съда. Не отваряй резерва постоянно. За по-дълго съхранение могат да се използват хранителни абсорбатори на кислород в подходящи Mylar пликове. Това обаче не замества сухия ориз и чистото съхранение. Кафявият ориз все пак е по-добре да се купува в по-малки количества и да се използва редовно.

При blackout помисли и за вода и начин на готвене. Оризът е сух, но не е готов за ядене. Без чиста вода, тенджера, източник на топлина и малко сол той бързо става красива теория на рафта. Сготви веднъж просто ястие с ориз без ток от мрежата. Така ще знаеш дали запасът ти наистина работи.

Източници: USA Rice, указания за съхранение на суров и сготвен ориз; Utah State University Extension, препоръки за дългосрочно съхранение на бял ориз; USDA FSIS, основи за храни, стабилни при стайна температура.